од Владимир Лукаш

Една ретка медуза
во сина свилена блуза
низ длабочини си шетка,
низ струи си летка.
Мозок нема, а не ѝ ни треба,
умна е ко невидлива амеба,
побрза од сунѓер морски,
постара од столб дорски.
Си јаде планктони,
крцкави ларви на тони,
боцкави ракчиња црвени
и мали играчки дрвени.
Си легнува врз алги меки,
ја масираат подземни реки,
си сонува авантури бројни
низ коралите стобојни.
Од книгата „Пу за Мите, пу за сите“ во издание на Чудна шума.





Напишете коментар